Палестинските семейства, държани разделени от израелските „правила“, скърбят за близки в Газа

На 8 октомври Еман Радуан се обади на родителите си от Западния бряг и беседва с тях за финален път. Те бяха в Газа, където Израел беше почнал безмилостна бомбардировка след смъртоносната офанзива на Хамас против израелски села и военни постове предходния ден.

От години Радуан не можеше да посещава родителите си постоянно, тъй като Израел забрани на палестинците да се движат сред Западния бряг и Газа, с редки изключения.

Израел нареждаше на всички палестинци в Газа да бягат на юг, само че родителите на Радван не можеха да изоставен дома си. Те живееха в град Газа, покрай Ислямския университет, който Израел нападна с въздушни набези на 11 октомври.

Баща й се грижеше за майка й, която страдаше от сърдечно заболяване и се нуждаеше от О2, с цел да диша – беше невероятно да си тръгнат. На идващия ден бомба удари вилата им и умъртви и двамата, дружно с най-малкия й брат и млад мъж, който идваше да им оказва помощ в домакинската работа.

„ Роднините ми откриха първи брат ми Хасан и майка ми.

„ На майка ми липсваха ръката, крайниците и главата “, сподели Радван пред Ал Джазира, пробвайки се да сдържи сълзите си по телефона. „ Два дни по-късно [те] използваха трактор, с цел да потърсят татко ми под руините и намерихме и неговия [труп]. “

Радуан е един от хилядите палестинци, живеещи на Западния бряг, чиито фамилии са в Газа. Ограниченията за придвижване, които Израел постанова на палестинците в и сред двете територии, които окупира, означаваха, че тя е виждала родителите и братята и сестрите си единствено няколко пъти през последните 20 години.

Тя споделя, че към момента не може да повярва, че в никакъв случай повече няма да види майка си, татко си или брат си.

„ Много от фамилните другари и родственици, които ни помогнаха да погребем моето семейство, по-късно също бяха убити [от израелска бомбардировка] “, сподели Радван пред Al Jazeera.

Погрешна вяра

Много палестинци, които са били разграничени от околните си в Газа вследствие на израелската окупация, са ужасени, че техните родственици ще умрат.

Фатима Абдала* и брачният партньор й – и двамата от Газа и чието фамилно име е променено, защото се опасяват от репресии – се реалокираха на Западния бряг през 1997 година, четири години след подписването на Споразуменията от Осло и предложиха вяра, че ще има палестинец положение.

Те преди малко бяха приключили образованието си в Обединеното кралство и имаха огромни очаквания, че през идващите две години ще бъде основана палестинска страна, както беше дадено в мирното съглашение.

Но самата майка на Абдала към този момент беше емигрант, прокудена в Газа по време на Накба, когато стотици хиляди палестинци бяха принудително прогонени, с цел да създадат път за основаването на Израел през 1948 година, и тя предизвести щерка си, че Израел няма да им разреши да видят един на различен, в случай че са живели на разнообразни територии.

„ Тя ми сподели, че ще има по-голям късмет да ме види, в случай че емигрирам в Канада, в сравнение с в случай че се преместя на Западния бряг “, спомня си Абдала.

Майка й не вярваше, че Израел ще разреши на палестинците да имат страна.

Съгласно споразуменията от Осло, Западният бряг и Газа трябваше да се третират като една териториална единица. На процедура Израел удвои противозаконните си селища и изиска от палестинците от Западния бряг да получат разрешителни за посещаване в Газа.

Палестинска интифада – която произлиза от думата „ отърсване “ на арабски – избухна в отговор на разширяващата се окупация на Израел на 28 септември 2000 година През първите пет дни бяха убити 47 палестинци и петима израелци.

Израелските ограничавания се утежниха, до момента в който за палестинците на Западния бряг стана съвсем невероятно да посещават родственици и близки в Газа и назад.

В изключителни случаи палестинците могат да получат позволение да посетят обречен на смърт член на фамилията или да участват на събитие или активност като чиновник на интернационална неправителствена организация.

Ограниченията бяха затегнати още повече, откакто Хамас завоюва изборите в Газа през 2006 година и резервира контрола над Ивицата, макар че беше нападнат от преобладаващата палестинска политическа партия Фатах. На идната година Израел наложи задушаваща сухопътна, въздушна и морска обсада на Газа благодарение на Египет, който управлява прекосяването през Рафа в анклава.

Правозащитни групи разказват Газа като „ затвор навън “, защото надали някой има право да влиза или излиза от територията. Абдала сподели, че не е могла да види фамилията си в Газа сред 2006 и 2018 година

„ Цяло едно потомство от моето семейство – племенници и племенници – израснаха в младежи и приключили университет, без да имаме доста другарство лице в лице. Пропуснах цяла част от живота им и децата ми не знаят кои са личните им братовчеди в Газа “, сподели тя пред Al Jazeera.

Умирам да видя фамилията

До 7 октомври палестинците нормално можеха да виждат родственици от Газа единствено в случай че им беше обещано позволение да потърсят здравно лекуване на Западния бряг, в окупирания Източен Йерусалим или Израел, съгласно Мунир Нусейбех, палестински юрист по правата на индивида и деятел на гражданското общество.

През последното десетилетие той е виждал роднините си от Газа единствено в случай че са имали потребност от незабавна интервенция.

„ По принцип единственият късмет за мен да видя някого от тях е, в случай че имат рак “, сподели той пред Al Jazeera.

През август 2023 година Световната здравна организация сподели, че 1492 души са получили здравно позволение да изоставен Газа за лекуване от 1851 молби този месец.

През 2022 година Абдала видя сестра си и майка си, защото първата имаше израстък, за който лекарите се притесняваха, че може да е рак (те по-късно откриха, че е доброкачествен). Единственият човек, на който беше разрешено да придружи сестрата на Абдала, с цел да бъде тествана на Западния бряг, беше старата им майка.

И Нусейбех, и Абдала в този момент се опасяват, че техните заболели или възрастни родственици ще умрат под бомбардировката на Израел или от неговата задушаваща блокада над Газа. От 7 октомври Израел стегна блокадата, като спря храната, водата и електричеството на 2,3 милиона души в Газа, множеството от които в този момент са натъпкани в южната част на анклава.

Експерти на Организация на обединените нации и стотици експерти по право и спорове предизвестиха, че акцията на Израел в Газа се равнява на групово наказване и може да се квалифицира като геноцид.

„ Моето схващане за този геноцид е, че той в действителност е ориентиран против цивилни и граждански живот по толкоз доста разнообразни способи. Имахме [в нашето огромно семейство] няколко жертви.

„ По-близкото ни семейство, те съумяха да оцелеят в обстановката до момента. Но всички те бяха изселени от град Газа на юг “, сподели Нусейбех пред Al Jazeera.

80-годишната майка на Абдала също напусна дома си, с цел да се насочи на юг, който Израел бомбардира, макар че сподели на палестинците, че районът ще бъде безвреден при започване на войната.

След като Израел възобнови бомбардировките, с цел да наруши седемдневното преустановяване на огъня на 1 декември, генералният шеф на държавната медийна работа в Газа сподели, че повече от 700 палестинци са били убити за 24 часа.

„ Майка ми беше единствено на четири години, когато се случи Накба и тя не може да го понесе повече “, сподели Абдала. „ Дори не е бомбардировката или войната, а фактът, че тя още веднъж напусна дома си.

„ Тя се усеща по този начин, като че ли животът й свършва по същия метод, по който е почнал. “

*Името е променено за отбрана на самоличността